Петък, Септември 10, 2004
Oshte edno hubavo stihotvorenie..no tozi pyt ot chovek , kogoto poznavam:)
Когато чета,
когато се смея,
когато си мисля,
когато немея,
когато рекъ
да тръгна към нея,
когато прибоя галил е кея,
когато с море
опитвам да слея
лицето й тъжно,
когато успея да легна самотен
и все пак до нея,
когато умра,
когато живея,
когато докосвам и в нея се влея,
когато пристъпя без да умея
и отворя уста,знам, ще линея,
но когато деня с вятър отвея
последния лист към горската фея,
безмълвен дори думи ще лея:
"Не си мираж и все пак копнея..."
Когато чета,
когато се смея,
когато си мисля,
когато немея,
когато рекъ
да тръгна към нея,
когато прибоя галил е кея,
когато с море
опитвам да слея
лицето й тъжно,
когато успея да легна самотен
и все пак до нея,
когато умра,
когато живея,
когато докосвам и в нея се влея,
когато пристъпя без да умея
и отворя уста,знам, ще линея,
но когато деня с вятър отвея
последния лист към горската фея,
безмълвен дори думи ще лея:
"Не си мираж и все пак копнея..."