Четвъртък, Септември 09, 2004
Ирония
Не поглеждай ме с тия очи,
в никой поглед досега несъзирани.
Всяка сладост във тях ще горчи,
щом си тръгнеш от мене завинаги.
Не докосвай ме с тия ръце,
в ничия ласка досега непогалвани.
Всяка мисъл за тях ме зове:прегърни ги сега на прощаване.
Не целувай ме с тия уста,
в ничий сън досега нецулувани.
Всеки ден без теб на светае каторга,
нийде нечувана.
Не си тръгвай с тия нозе,
в никой бяг досега недогонвани.
Всеки спомен за теб ме превзе.
Любовта е крилата ирония…
..za tova stihotvorenie da blagodarim na PeterPan..
Не поглеждай ме с тия очи,
в никой поглед досега несъзирани.
Всяка сладост във тях ще горчи,
щом си тръгнеш от мене завинаги.
Не докосвай ме с тия ръце,
в ничия ласка досега непогалвани.
Всяка мисъл за тях ме зове:прегърни ги сега на прощаване.
Не целувай ме с тия уста,
в ничий сън досега нецулувани.
Всеки ден без теб на светае каторга,
нийде нечувана.
Не си тръгвай с тия нозе,
в никой бяг досега недогонвани.
Всеки спомен за теб ме превзе.
Любовта е крилата ирония…
..za tova stihotvorenie da blagodarim na PeterPan..
# posted by Eli @ 3:23 PM 
